Петър Славов - “ФСБ беше единственото възможно бягство от тогавашното време към бъдещето.”

Роден е на 13 август 1941г. Умира внезапно през 2008г.
с ФСБ от 1979г. до 2000г.

От петнайсетгодишната си възраст е на сцена. Преминава през школата на “Джаза на оптимистите”, свири с различни джаз формации. Считан е за най-младото ярко попълнение на тази тайнствена , толкова желана и забранявана през 50-те и началото на 60-те години на ХХ век музика в България.

През 1965г. става барабанист на “Джаз фокус 65”. Заедно с Милчо Левиев, Симеон Щерев и Любомир Мицов пише първата страница от историята на джаза у нас. През 1967г. “Джаз фокус 65” легитимира за първи път българския джаз пред света на фестивала в Монтрьо, където невероятните български музиканти получават Наградата на критиката. Следват концертни турнета из цяла Европа, участия в национални и международни джаз фестивали. Професионалният път на Петър Славов го среща на една сцена с Гери Бъртън, Лий Конец, Стив Слалоу, Декстър Гордън, Рой Хейнс, Пат Метини, Дизи Гилеспи, с някои отк които поддържа приятелство и контакти години по-късно. До 1979г. е изключително активен във всички форуми и джаз събития у нас.

По повод новото си амплоа в стиловата територия на рок музиката казва:

“Те бяха най - подходящите хора в България, с които си струваше да създадем гениалната организация ФСБ!”

Албумът “Кълбото” приобщава Петър Славов към ФСБ и разширява периметъра за действие на неговата неуморна, динамична и предприемчива личност. Музиката на ФСБ става смисъл на живота му лесно - рокът, както джазът е начин на живот, философия за живота.

“Тази музика беше космополитна и ние я наложихме със самочувствието, което имахме, дори без напълно някои от нас да съзнават това.”

Брилянтен организатор, контактен, духовит и в същото време амбициозен за резултата и успеха, той притежаваше енергията да изведе ФСБ от студиото и да спомогне в значителна степен за утвърждаването й като най - силовата и атрактивна концертна рок група на България. Организираше перфектно и международните й изяви и концерти. Възрастта никога не е била фактор в тяхната взаимност и приятелство.

“Магията е в младостта, а носталгията идва със зрелостта.”

Издаването на “ФСБ - Антология” и подновената концертна дейност на групата беше повод, за кой ли път Петър Славов да каже:

“Музиката е около мен и вътре в мен изцяло!”

Сигурно и сега е така, там някъде, където са заедно със Сачмо и Ела...